Ти отмина.Ти отмина.Ти.....отмина Сякаш сън. Сякаш дъжд. Сякаш сняг. Сякаш пролет, и есен и зима. Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда и една ароматна тъга почна мъничко да се възразжда.
Аз се спрях,аз се спрях вероятно да те преживея а дуушата виновно,виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятъра вятъра вейна едва пиле някакво изписука. Ах,каква синева,синева сме забравили някога тука.