Нашата сила извира, от хилядолетия и векове и днес сърцето ти не спира, да тупти родино, нищо че, сега си ти една, малка, разпокъсана, ограбена земя, от хищници разкъсана. Земя, която беше, красива и свободна, на три морета ти стоеше, непримирима горда. Реки от кръв са текли, по твоята снага, безброй юнаци са паднали, със името ти на уста. България - ние те обичаме, България - във вярност ти се вричаме, Пр. България - за нас ти си една, България - ти си нашата страна. Историята ни древна, е наш'та жива сила и днес ни е потребна, родина 'щото си се свила, в една човешка длан, ограбена, но несломена и не от войни и бран, а от велики сили разделена. Припев: Идеалите ни вечни, те са нашата упора, предците ни за тях, воювали са без умора. Те храбро и без страх, са падали във боя, за да можем ние днес, да казваме - родино моя. Припев: България (х15) над всичко
Още на: http://textove.com/brannik-nashata-sila-tekst Благодариние на textove.com