Те всички ме сочат с пръст , макар на никого нищо да не съм причинил на всекиго за всичко аз досега съм простил, но не за дълго ... ооооуу ... Да простя ? Да забравя ? Да продължа или може би да се удавя ? Какво ли дал съм , какво получил съм ? Дали разбрал съм , дали научил съм .... Че добрината се отплаща със злина , че самотата е по-добра от сестрата срамота . Че любовта е просто гадна кучка многодетна , ако бях на нейно място сигурно щях да пометна . Детето ревност , детето съмнение -това са копеленцата й целящи разрушение ! Детето болка , детето ярост -що за любов е тая която не ми носи радост !? Дали изгравям , или залязвам ... Дали изпреварвам , или някакси се отказвам ... Дали съм бъдеще или съм минало , дали сърцето ми вече не е изстинало ...
И ако някой ми каже искам ще го попитам ти какво си дал . И ако някой в гръб се киска , но ще направя така,че той да не остане цял .
Ходя си и гледам хората голи и боси без мозъци като просяци , накозани ходят и те с разкъсани потници като затворници ... Злосторници в затвора на своите вторници и сивите дни , в които времето губят с кръстословици .... Хей братко , накратко сладкото на живота ми искам да бъде реално , а не в тетрадка , в някой шкаф забит на рафта .... Искам да запаля спомени скапани , дай ми запалка и нафта - факта , че съм жив и дишам още , казва ми че не ми трябва поправка ... Знаеш ли колко сам се чувстваш ходейки по скапана улица брули те вятъра не на метафора ами буквално , кално ти е отвътре обаче не значи това ,че сега ще заплачеш, щото рамото върху което се плаче сега ти разбива ченето ,така че ... Не се оплаквам като ученичка с току що разтворена пичка и спрямо тебе бегачо-палячото аз движа се в инвалидна количка И линия химия ми начертай и знай еби си я . Полиция ... от днес ще друсам само , брато , петолиния !? Бива , а ?
И ако някой ми каже искам ще го попитам ти какво си дал . И ако някой в гръб се киска , но ще направя така,че той да не остане цял.
През годините много неща съм приживял - възходи и падения, хиляди прозрени , за да намеря пътя верния ... Но на всеки метър - кръстопът , всеки спектър - мрачен кът , борейки се слънчев да бъде денят Изпълнен с красиви моменти .. Но как като пръснати са всички елементи ? Идеята е пъзелът да бъде сглобен и да разруша основата на всеки проблем . Светът е скроен от разноцветни конци и все ще се намери някой във ръцете с ножици ... И моля се да има слънце вместо черни облаци и повече усмивки вместо озлобени очи ... Как да съм цял щом всички се делим ? Мечтателят в мен се изпари като цигарен дим ! Всяка красива мисъл затворена е в прашен скрин ! Пътят към светлината всякаш е непроходим ...
И ако някой ми каже искам ще го попитам ти какво си дал . И ако някой в гръб се киска , но ще направя така,че той да не остане цял.